Цени и бетон изгониха туристите

ВАСИЛ НАНЧЕВ

Някъде в междублоковите пространства

Жътва е и народът казва, че ден година храни. По подобен начин действат от години и собствениците на хотели и кръчми по нашето Черноморие. Те обаче малко преиначават народната мъдрост и действат на принципа - вземи сега от един клиент толкова, колкото си взимал от двама миналата година. Много от българите, позволили си лукса да почиват по нашите курорти, са неприятно изненадани от скъпотията, върлуваща там.
Не е чудно, че доста нашенци вече предпочитат да летуват в Гърция и Турция. Не че там е кой знае колко по-евтино, но обслужването съответства на платените пари. Статистиката показва, че българите са похарчили близо 30 процента повече в чуждите курорти, отколкото в родните. Съседните страни имат стари традиции в туризма и не могат да си позволят нашите издънки в тази сфера, а те, за съжаление, са прекалено много.
В Гърция например трудно може някои да си позволи да презастрои бреговата ивица. Там законът позволява за застроиш не повече от 10 процента от площта на парцела и не се правят никакви частични изменения, които да дадат възможност за бетониране на бреговата ивица и превръщането на курортите в градове.
У нас не стига, че те бръснат яко с цените ами и трябва да се разхождаш по напечения асфалт на улиците в курортите, вместо по озеленени алеи. Слънчев бряг от най-зеления наш морски курорт се превърна в урбанизиран мастодонт и стана символ на инвестиционната перверзия. Затова там летуват не богати западняци, а пенсионери и социално слаби граждани от развитите страни от ЕС.
На практика у нас все още не създаден туристически продукт, който да привлича платежоспособни туристи от близки и далечни страни. Правят се плахи опити с реклама на историческите ни забележителности, свързани с древната история на траките, но и там нещата се движат типично по нашенски. До световноизвестните находки все още няма светен път. Туристите, дошли от другия край на света да видят гробниците на древните владетели, са принудени да пътуват с часове по разбитите междуселски пътища. На самото място няма елементарни условия за посрещането им. Преди 1989 г. си бяхме внушили, че сме туристическа държава, но явно ни трябват поне няколко десетилетия, за да изпълним със съдържание това понятие.
Във времената на соца западняци, летуващи у нас, се чудеха как келнерите и барманите са сред най-заможните хора в държавата и по тоя случай не си дават много зор в работата. За жалост манталитетът не се променя толкова лесно и днешните бармани и сервитьори също не се натягат много. А и защо да го правят, като нашенските предприемачи в туризма им плащат колкото за бог да прости. В същото време обаче собствениците на хотели и кръчми в курортите се оплакват от липса на квалифицирана работна ръка.
Една от най-големите слабости на туризма ни е слаборазвитата съпътстваща инфраструктура. Последните издънки със спирането на тока в Слънчев бряг, Несебър и други курорти наоколо до доказаха. Затова в нормалните държави не започват да строят, без да са осигурени с пътища и захранване. У нас, разбира се, се прави точно обратното - първо презастрояваме брега, после се чудим, че водата и токът не достигат и фекалии се изливат под носа на къпещите се на плажа летовници.

Inform,10.07.08