Отмъщението на туристите

Разходите на българите в чужбина надвишиха приходите от чужденците в България

Слънчев бряг е чудесно място за любители на парадокси и контрасти. Лукс и мизерия, чисти улички и разбит паваж, палачинки за лев и петдесет, цаца за 5 лева, албуми на 80-тарската диско дива Си Си Кеч, гордо пъчещи се на някоя улична сергия... Свръхзастроените с циментови кубове площи съжителстват с петзвездни хотели, управлявани от световни вериги. Широката плажна ивица с неповторим мек пясък, чието име курортът носи, е покрита с разнообразни некачествени постройки, които напълно скриват гледката към морето...

Атанас Манджуков е предприемач, инвестирал над един милион долара в луксозната си лодка "Трилър" - една от деветте подобни в целия свят. Яхтата може да побере 36 туристи и извършва курсове от Слънчев бряг до Несебър, Елените и Свети Влас - по 50 лева на възрастен и по 30 лева за децата. Бизнесът тази година обаче не върви. И все пак Манджуков е късметлия. За разлика от хотелите яхтите втора ръка подлежат на препродажба.

"Инвестирал съм близо един милион евро тук", казва Косьо Кателиев, собственик на тризвездния хотел "Капитана" в комплекс "Чайка", който се намира на север от Варна. "Това е инвестиция, която би трябвало да се изплати до десет години. През тази година, тоест на третата от построяването му, обаче спрях да смятам възвращаемостта, гледам само да си покривам разходите."

Горните пейзажи и персонажи са само няколко примера от драмата на българския туристически бизнес. Ниските обороти и бедните туристи са новата епидемия, която вилнее на българското Черноморие. Дребните хотелиери масово се оплакват от оттегляне на цели групи летовници и съответно падане на приходите. За сметка на това разходите са се увеличили с 10-12% заради инфлацията, а в същия момент твърде конкурентният пазар не позволява цените на легло да се повишат. Много хотели също така работят значително под капацитета си.

Реалността

През последните четири години преките чужди инвестиции в хотели и ресторанти са нараствали средно с по над 50% годишно. За първото тримесечие на тази година обаче статистиката отчита спад с 55% спрямо същия период на миналата година. И забавянето на световните икономики не е единствената причина.

Големият проблем на туризма у нас е свързан с бързото увеличение на броя предлагани легла, съчетано с лоша услуга и липса на мениджмънт на региона. Оставени на дивата си природа, предприемачите превърнаха българското Черноморие (също и планинските курорти) в дестинация, която представлява интерес предимно за най-чувствителните към цената туристи. Но дори за тях ниските разходи не винаги са достатъчно условие.

Що се отнася до по-луксозния туризъм, той в още по-голяма степен се нуждае от адекватна инфраструктура, заобикаляща среда, качествено обслужване и не на последно място - плажна ивица. Вместо това туристите, които идват в България, намират сергии, хаос, липса на пространство, лоши ресторанти, грубо отношение и несигурност.

Показателно е, че не само чуждите туристи са разочаровани от нашето Черноморие. Българското платежоспособно търсене отдавна се отказа от почивка в страната. За първи път в съвременната история на българския туризъм тенденцията в платежния баланс се обръща и разходите на българските туристи в чужбина надвишават приходите, привлечени от чужденците в България (виж графиката).

Все пак има и оптимисти. "Презастрояването, баровете и дискотеките отблъсква семейните туристи в Златни пясъци и Слънчев бряг", казва Христо Колев, управител на "Елиттур", която е генерален представител на "Томас Кук" за България. "Но на тяхно място идват младежите, така че бизнесът не е намалял."

Големият губещ

Най-много страдат собствениците на хотели без професионален мениджмънт или известен бранд. Докато туроператорите и авиокомпаниите могат да насочат туристите от една дестинация към друга, хотелиерът просто остава без посещения и приходи.

Типичен е случаят на Венелин Ташев, собственик на открития през миналата година четиризвезден хотел "Мариета палас" в Несебър. В него предприемачът е инвестирал пет милиона евро, осигурени с банков кредит. В началото на юли "Мариета палас" е пълна само на 60%, при положение че във високия сезон нормата е поне 90% натовареност. Заради високата конкуренция хотелиерът държи миналогодишни цени, но разходите растат. "Миналата година фонд работна заплата беше 500 хил. лв., а през тази вече е 800 хил. лв. Докато през миналия сезон плащах средно по 35 хил. лв. ток за месец през лятото, сега средната ми сметка вече е 60 хил. лв.", споделя Ташев. "Ако не беше другият ми хотел - "Котва" в Слънчев бряг, с чиито приходи си попълвам бюджета, нямаше да мога да плащам на банката." Ако и догодина е така, Ташев ще е принуден да затвори единия си хотел.

Проблемът

Мнозина си мислят, че вече разбират този бизнес само защото са спали в хотел, хранили са се в ресторант и са ползвали плажни услуги. Това е причината голяма част от инвеститорите в хотели и комплекси да не оставят управлението на специалисти, а да поемат сами мениджмънта. Те влязоха пряко в управлението, започнаха да диктуват цени, търговска политика и преведоха палачинка с мед като pancake with copper (на английски copper е цветният метал мед, а не пчелният продукт - бел. ред.).

"Това, което става днес, носи негативите на предишни решения. Защото туроператорите планират бизнеса си една година напред и ако видят добра тенденция, планират нови места", коментира Людмила Ненкова, изпълнителен директор на ваканционен клуб "Ривиера". Така например германските туроператори вече стартират програмите си с две или три седмици по-късно от предишни години. Това е така, защото години наред предприемачите строяха през май и дори през юни, като си въобразяваха, че това ще остане безнаказано. "Но сега всичко се връща, и то с дивидентите", казва Ненкова.

"Клиентите се оказаха потърпевши на строителните дейности и спряха да идват в ранните летни месеци. Това автоматично намали рентабилността на хотелите", твърди и Венцислав Танчев, представител на Chedock и AllTours. Негативен облик оставя също така липсата на инфраструктура и проблемите с комуналните услуги - спирането на водата и тока.

Има ли изход

"Въпрос на време е държавата да направи общ стратегически план за развитие на туризма. Необходимите стъпки са ясни за експертите, които се занимават с репозициониране на туристически дестинации и просто в България трябва да се появи воля това да се случи", каза Хенинг Крипендорф, директор на "Сигма капитал", инвеститор в петзвездни брандирани морски хотели.

Като за начало, оптимизъм буди тенденцията на обособяване на отделни курорти и хотелски комплекси, които предлагат действително качествен продукт на висока цена. Всъщност този сегмент от по-платежоспособния пазар (висока средна класа) се развива добре, мениджмънтът като правило е професионален и съответно финансовите резултати са стабилни дори и сега.

От своя страна това, което по-дребните хотелиери са в състояние сами да направят още сега, е оценка за качеството и цената си, като се опитват да не нарушават този баланс. Възможно е в рамките на 5-6 години да започне изкупуване на всички обекти по Черноморието, които не се управляват успешно, след което да последва унищожаването им и създаването на нови, по-модерни комплекси. Това би могло да се случи много бързо по чисто икономически причини. Лошото е, че при това положение България ще загуби доста години в реставриране на туристическия си профил.

Сравнително ясно е какво трябва да се промени, за да може летният туризъм отново да тръгне в положителна посока: да се подобри качеството на услугата, да се засили рекламата на целия район и да се инвестира повече в човешкия ресурс, за да се предлага и по-добро обслужване. А за да се случи това, както винаги ще е необходима повече политическа воля и по-малко корупция. Да се надяваме, че след като спечелим обратно доверието на Европа и парите от еврофондовете, ще дойде ред да си върнем и интереса на данъкоплатците туристи.

---------

*Зорница Маркова е журналист във вестник "Дневник"

Inform, Брой 32, 08 август 2008