CLICK HERE FOR THOUSANDS OF FREE BLOGGER TEMPLATES »

Слънчев бряг – претенции за лукс и обслужване по български…

Вход към казиното на хотел “Планет”. Снимки: авторката

В Слънчев бряг - един от най-скъпите курорти по българското Черноморие – минералната вода в магазина е 1,20 лв. Другаде из страната същата бутилка е 0,70-0,80 лв. Резен диня е 2,50 лв., а по пазарите из България е 0,30 лв. килото. За 6 лв. килото може да си купиш кило праскови, при цена около 2 лв. другаде.
Такситата возят по специални тарифи. До Бургас някой по-заблуден чужденец може да го одрусат и за 50 евро.

Въпреки че има райони от огромния комплекс, в които българите са повече, курортът е ориентиран изцяло към чужденците. В центъра не можеш да чуеш българска реч. Летовниците са главно от Западна Европа и Русия. Курортът е осеян със скъпи хотели, заведения и дискотеки. Всеки хотел е с басейн, добре подстригана трева и градини с цветя. Но празно място почти няма, хотелите са залепени един за друг и объркват с разнообразие от имена като „Роял бийч”, „Хелиос палас”, „Империал”, „Колизеум”. Преобладават наименованията с „бийч” и „палас”.

Чужденците не се вълнуват как са построени тези хотели и какъв е бил курортът по-рано. А строеният при социализма Слънчев бряг е бил курорт с 15 000 легла, хотели, пръснати в просторни паркове и зелени площи. Застроена е била само 20 процента от територията. Днес е обратното – застроена е 80% от територията. В момента курортът има леглова база между 100 000 и 200 000 легла. Точната бройка никой не я знае. Някои казват, че мегаполисът между Несебър и Свети Влас, по средата на който е Слънчев бряг, вече има към 350 000 легла.
Улиците из централните части са чисти. Нощем са добре осветени и из целия курорт постоянно обикалят патрулни полицейски коли или охранителни коли с надпис на английски - „Секюрити”.

Между хотелите сергиите са навсякъде. Снимки: авторката

Към 5-6 часа сутринта се разхождат групи от млади подпийнали германци, англичани, холандци, руснаци. Българите обаче са трезви, защото обслужват гостите. Българите в Слънчев бряг най-често са тук на работа.
Повечето не знаят английски и им личи, че нямат опит в обслужването на клиентите – и в магазините, и на плажа, по хотелите.

Продавачка в бутик се муси на възрастна англичанка, която иска да разгледа някакви жилетки от горния рафт. „Какво искаш? Какво искаш? Нищо не ти разбирам…”, повтаря намръщената около 25-годишна жена с ямболски диалект.
Правило е българите от персонала да коментират на висок глас чужденците, които обслужват, в тяхно присъствие. Англичанин си купува вода в супермаркета и подава 50 лева. „Гледай го па тоя к’ви едри ми дава, ми от къде да му върна бе… И ‘начи има толкова много пари и само една вода си взима”, говори на висок глас продавачката на колегата си на щанда наблизо. После поглежда английския клиент и му връща рестото. Той се усмихва, взима го и с мисълта, че българските продавачи си говорят нещо по работа, излиза от магазина.

„Ей сега, ела да видиш как ще му взема на този 50 евро до Бургас”, вика шофьор на такси на колегата си на пиаца за таксита. Близо до тях стои русо момче, очевидно чужденец, чакащ на спирката. Предприемчивият таксиджия отива при момчето и му казва на развален английски: „Фифти юро, Бургас, Бургас.” Момчето естествено отказва. Все пак билетът от Слънчев бряг до Бургас е 5 лв. (което пак е скъпо за 30 км разстояние).

Късно вечер по главните улици се появяват ромски тийнейджърки. Сред тълпата от почервенели като раци западноевропейци и руснаци, мургавите момичетата, облечени със златисти маратонки и лилави тениски, се открояват. Какво правят тук? На почивка? На работа? А каква работа? Май е по-добре да не знаем…
Иначе Слънчев бряг започва да прилича на град на хазарта. Всеки по-скъп хотел има казино. Казината са отворени за всички и не излъчват престъпна тайнственост. Имат стъклени врати, които позволяват да се видят въртящите се рулетки, слот машинките и хазартните маси.

Дискотека “Лазур”. Снимки: авторката

Еротичните барове, осветени в червени светлини, също са отворени за всички. Като че ли не са толкова много, но там може да влезе всеки, без да плаща за вход, стига да си поръча питие. Бирата там струва 6 лв. (горе-долу толкова струва впрочем и по останалите заведения). Основната атракция в тези барове са момичета по бельо, които танцуват на пилоните. Най-често влизат момчешки компании, които са си пийнали, или големи групи от тийнейджъри чужденци, които искат да видят „голи мацки”.

В N-ския еротик бар в центъра на курорта към 1 часа през нощта три момичета, осветени в приглушена червена светлина, танцуват уморено само по прашки и се въртят около пилона. След края на всяка песен си разменят местата. Като цяло танците им не излъчват особена еротика. По-скоро се въртят с отегчение. От време на време някое от момичетата си харесва момче от зяпачите, пиещи бира, сяда в скута му, запалва цигара и му говори нещо на ухото. След малко момчето вади портмонето си и брои пари. След това танцьорката го хваща за ръка и се качват заедно по една стълбичка на горния етаж. Връщат се след известно време. Този сценарии се случва няколко пъти за два часа. „Тук няма секс, горе се прави само стрийптиз”, обяснява една от девойките на развален български, със силен руски акцент.

Главната улица в курорта. Снимки: авторката

Лъскавите казина на партерните етажи на 5-звездните хотели и еротичните барове в червени светлини удивително ми напомнят Лас Вегас и Атлантик сити в Америка…

Високите цени на Слънчев бряг очевидно гонят българите от тук. А срещу много пари има риск да ти сервират притоплени порции от обяд; картофи или риба пържени в стара мазнина и т.н. Въпреки това, присъствието на чужденци в курорта се оказва най-добрата формула срещу чалгата. „Ако търсите чалга, в Слънчев бряг няма!”, казва на висок глас около 20-годишно момиче, което кани посетители в кръчма из централните улици. От всички заведения „дъни” всякаква музика, но не и чалга. Направо да не повярваш на ушите си! В някои по-големи дискотеки като „Лазур” например, има една отделна зала за чалга музика. За мое учудване тази зала в „Лазур” беше почти празна. А залата, където диджеите пускаха клубна музика и денс хитове, беше пълна с хора, естествено главно чужденци…
Слънчев бряг… Бляскаво място с претенции за лукс и характерното нелюбезно обслужване по български.
Тук българинът както никъде се чувства чужденец в собствената си страна…

Виж тук “Слънчев бряг - от луксозния кич до царевицата на плажа”

Inform,

28 Август 2008

Петролен разлив край Варна

2008-08-26 13:02:07

Голямо петролно петно е достигнало днес до Варна, предаде кореспондентът на БГНЕС. Петролният разлив се намира до един от най-големите плажове на морската столица - квартал "Аспарухово". За сега не е известен източникът на замърсяването.

Установено е, че в морето се е разлял мазут и нефт. За това са сигнализирали ученици, които са на лагер в района. В момента плажът на „Аспарухово“ е затворен и спасителите не допускат плажуващи на него. 10 на 10 метра е петролният разлив, каза директорът на “Гражданска защита” Нели Ганева. Ганева уточни, че петното се намира в близост до тренировъчното голф игрище. В момента там се намира екип на “Гражданска защита”, а плажът е затворен и спасители не допускат летовници до морската вода. Нели Ганева каза още, че всеки момент ще изтегли подчинените си служители, защото по Закона за защита при бедствия борбата с нефтените разливи трябва да се извърши от Община Варна. Тя също така трябва да поеме и разходите за депонирането на чувалите с мазут. Сигналът за инцидента е бил подаден тази сутрин на областния управител адмирал Христо Контров. Взети са проби от замърсения район и резултатите от тях ще станат известни до три дни./БГНЕС

От форума на dnes.bg

74. - 02:24 - Аз съм от Варна

От: Cигoтури Haкурa

и мога да ви кажа какво е реалното положение. Целият градски плаж, т.е. на юг от спирка "Почивка" до края на нос "Галата", е едно голямо смрадливо блато, наречено варненски залив, през което минават кораби и в което се излива мръсният канал на града без никакво пречистване. Каналът се влива в морето точно между офицерския и рибарския плаж и единственото, което "пречиства" отпадъчните води на града е един утайник, непочистван в последните 30-40 години и една мрежа с дупки по 30 на 30 см, през която минава всичко по-малко от автомобилна гума. По на север следва вилната зона, която вече е застроена почти колкото центъра на града и чиито отпадъчни води също се изливат в морето по множество тесни каналчета. Следва бетонната джункга "Св.Константин и Елена" (със старо име комплекс "Дружба"), в която положението е още по-зле. Между "Дружба" и "Златни пясъци" се намира единственият поносимо чист участък, и то защото е в района на активно свлачище. След това от "Ривиерата" до "Панорама" се намира плажът на "Златни пясъци", където положението е най-лошо. Единствената пречиствателна станция на "Златни пясъци" е строена в края на 60-те години и капацитетът и е предназначен за времето, когато в комплекса от хотел до хотел се вървеше по десет минути през гората. Сега, когато не можеш да изминеш десет крачки в коя да е посока от кой да е хотел, без да си удариш носа в следващия, ресурсите и не са достатъчни да преработят и една трета от отпадъчните води. За това всяка сряда и събота вечер всичките събрани и непречистени фекалийни води се изливат под максимално налягане в морето по една тръба, намираща се малко преди спирка "Панорама" и влизаща на 300 метра в морето. Обаче тръбата не е предназначена за такова налягане и на много места уплътненията по свръзките са сдали багажа, така че лайнaта излизат по цялото и протежение. И вълните ги изхвърлят точно в най-населената част на плажа.

От тук нататък вие си правете изводи ще почивате ли по българското черноморие, или ще отидете на половин цена в пет пъти по-чистите турски и гръцки курорти. Където в добавка получавате и добро обслужване.

Inform,18.08.08

Концесионери измислиха нова такса, за да пестят вода

Левче за душ на плажа

Къпането в Бяла излиза двойно по-скъпо, отколкото в морската столица

Сянката на плажа върви от 3 до 30 лева

ФОТО КРАСИМИР СВРАКОВ

Ако августовското слънце не успее да ви изпържи, търговците на плажа със сигурност ще ви свалят кожата. В пика на сезона морският рекет е в разгара си. Последният удар по джоба на летовниците е такса "душ". По левче брои всеки, който иска да се изплакне на плажа в Бяла, установи "Стандарт". Толкова искат и за ползване на тоалетната. В сравнение с малкия курорт тарифите в морската столица са направо символични. В района на варненската водната пързалка таксата за душ и за WC е само 50 стотинки.
"Такова чудо не бяхме виждали. Как е възможно да искат пари за едно къпане?!", недоумяват наши и чужди туристи.
Оказва се, че таксата е наложена, за да се пести водата. "Летовници и местни ползват душовете за основно къпане със сапунисване, а не просто да се изплакнат. Някои дори се депилират и перат", недоволстват от фирмите, които стопанисват брега.
Засега най-евтините чадъри по морето са на централния плаж във Варна - 3 лева. Шезлонгът струва 4 лв. На луксозния южен плаж комплектът чадър с два шезлонга и шалтета излиза десетачка. Сянката в Златните излиза колкото нощувка със закуска в 3-звезден хотел, алармираха в средата на сезона от Туристическата камара. Според браншовиците цената на два шезлонга и чадър е 30 лв., докато в конкурентните гръцки и турски курорти плажната услуга е безплатна. Шатрите сред палмовата горичка на Rappongi струват 50 лв. На плажа на Кабакум е 30 лв. На половин цена е в бившата царската резиденция "Евксиноград".
Срещу 60 лева може да се излежавате във ВИП зоната на плажа в Лозенец. В сумата влиза ползването на две масички, два шезлонга и чадъри.
На южния плаж в Китен ползването на шезлонг и чадър струва 15 лева. Между 5 и 6 лева е сянката на централния плаж в Созопол. В следобедните часове пари може и да ви вземат по преценка на концесионера.
Същите екстри са 7 лв. на Южния плаж в Несебър, а в Слънчев бряг тръгват от 20 лева нагоре. Повечето туристи там обаче предпочитат да се излежават край басейните на хотелите.
Концесионери масово се оплакват, че няма да могат да изкарат парите си за наем, тъй като комплексите разглезили туристите с формулата ол инклузив, по която им се пада по един чадър и два шезлонга. Друг проблем създавали и туристическите агенции, които лъжели летовниците, че всичко им е безплатно.
Иначе по Южното Черноморие не искат пари за душ. Причината е, че на повечето плажове такава екстра липсва. Като екстра се считат съблекалните, които този сезон повечето концесионери поставиха.
Кръстина Маринова
Стела НИКОЛОВА

Inform,14.08.08

Чуждите туроператори зачеркват България като дестинация

Чуждестранни туроператори вече зачеркват България от списъка си с туристически дестинации, съобщава австрийското издание “Журнал”. Причина за това са строителството в екологични зони, където издигането на хотелски комплекси е забранено, липсата на квалифициран персонал и добро обслужване в курортите, обяснява изданието.
Презастрояването отблъсква не само чуждестранните туристи, но и българските летовници. Все по-често за почивка се избират дестинации като Турция и Гърция, където цените са почти същите, на места дори и по-ниски, а и обслужването е много по-добро, съобщава още австрийската медия.

Inform,10.08.08

Отмъщението на туристите

Разходите на българите в чужбина надвишиха приходите от чужденците в България

Слънчев бряг е чудесно място за любители на парадокси и контрасти. Лукс и мизерия, чисти улички и разбит паваж, палачинки за лев и петдесет, цаца за 5 лева, албуми на 80-тарската диско дива Си Си Кеч, гордо пъчещи се на някоя улична сергия... Свръхзастроените с циментови кубове площи съжителстват с петзвездни хотели, управлявани от световни вериги. Широката плажна ивица с неповторим мек пясък, чието име курортът носи, е покрита с разнообразни некачествени постройки, които напълно скриват гледката към морето...

Атанас Манджуков е предприемач, инвестирал над един милион долара в луксозната си лодка "Трилър" - една от деветте подобни в целия свят. Яхтата може да побере 36 туристи и извършва курсове от Слънчев бряг до Несебър, Елените и Свети Влас - по 50 лева на възрастен и по 30 лева за децата. Бизнесът тази година обаче не върви. И все пак Манджуков е късметлия. За разлика от хотелите яхтите втора ръка подлежат на препродажба.

"Инвестирал съм близо един милион евро тук", казва Косьо Кателиев, собственик на тризвездния хотел "Капитана" в комплекс "Чайка", който се намира на север от Варна. "Това е инвестиция, която би трябвало да се изплати до десет години. През тази година, тоест на третата от построяването му, обаче спрях да смятам възвращаемостта, гледам само да си покривам разходите."

Горните пейзажи и персонажи са само няколко примера от драмата на българския туристически бизнес. Ниските обороти и бедните туристи са новата епидемия, която вилнее на българското Черноморие. Дребните хотелиери масово се оплакват от оттегляне на цели групи летовници и съответно падане на приходите. За сметка на това разходите са се увеличили с 10-12% заради инфлацията, а в същия момент твърде конкурентният пазар не позволява цените на легло да се повишат. Много хотели също така работят значително под капацитета си.

Реалността


През последните четири години преките чужди инвестиции в хотели и ресторанти са нараствали средно с по над 50% годишно. За първото тримесечие на тази година обаче статистиката отчита спад с 55% спрямо същия период на миналата година. И забавянето на световните икономики не е единствената причина.

Големият проблем на туризма у нас е свързан с бързото увеличение на броя предлагани легла, съчетано с лоша услуга и липса на мениджмънт на региона. Оставени на дивата си природа, предприемачите превърнаха българското Черноморие (също и планинските курорти) в дестинация, която представлява интерес предимно за най-чувствителните към цената туристи. Но дори за тях ниските разходи не винаги са достатъчно условие.

Що се отнася до по-луксозния туризъм, той в още по-голяма степен се нуждае от адекватна инфраструктура, заобикаляща среда, качествено обслужване и не на последно място - плажна ивица. Вместо това туристите, които идват в България, намират сергии, хаос, липса на пространство, лоши ресторанти, грубо отношение и несигурност.

Показателно е, че не само чуждите туристи са разочаровани от нашето Черноморие. Българското платежоспособно търсене отдавна се отказа от почивка в страната. За първи път в съвременната история на българския туризъм тенденцията в платежния баланс се обръща и разходите на българските туристи в чужбина надвишават приходите, привлечени от чужденците в България (виж графиката).

Все пак има и оптимисти. "Презастрояването, баровете и дискотеките отблъсква семейните туристи в Златни пясъци и Слънчев бряг", казва Христо Колев, управител на "Елиттур", която е генерален представител на "Томас Кук" за България. "Но на тяхно място идват младежите, така че бизнесът не е намалял."

Големият губещ

Най-много страдат собствениците на хотели без професионален мениджмънт или известен бранд. Докато туроператорите и авиокомпаниите могат да насочат туристите от една дестинация към друга, хотелиерът просто остава без посещения и приходи.

Типичен е случаят на Венелин Ташев, собственик на открития през миналата година четиризвезден хотел "Мариета палас" в Несебър. В него предприемачът е инвестирал пет милиона евро, осигурени с банков кредит. В началото на юли "Мариета палас" е пълна само на 60%, при положение че във високия сезон нормата е поне 90% натовареност. Заради високата конкуренция хотелиерът държи миналогодишни цени, но разходите растат. "Миналата година фонд работна заплата беше 500 хил. лв., а през тази вече е 800 хил. лв. Докато през миналия сезон плащах средно по 35 хил. лв. ток за месец през лятото, сега средната ми сметка вече е 60 хил. лв.", споделя Ташев. "Ако не беше другият ми хотел - "Котва" в Слънчев бряг, с чиито приходи си попълвам бюджета, нямаше да мога да плащам на банката." Ако и догодина е така, Ташев ще е принуден да затвори единия си хотел.

Проблемът

Мнозина си мислят, че вече разбират този бизнес само защото са спали в хотел, хранили са се в ресторант и са ползвали плажни услуги. Това е причината голяма част от инвеститорите в хотели и комплекси да не оставят управлението на специалисти, а да поемат сами мениджмънта. Те влязоха пряко в управлението, започнаха да диктуват цени, търговска политика и преведоха палачинка с мед като pancake with copper (на английски copper е цветният метал мед, а не пчелният продукт - бел. ред.).

"Това, което става днес, носи негативите на предишни решения. Защото туроператорите планират бизнеса си една година напред и ако видят добра тенденция, планират нови места", коментира Людмила Ненкова, изпълнителен директор на ваканционен клуб "Ривиера". Така например германските туроператори вече стартират програмите си с две или три седмици по-късно от предишни години. Това е така, защото години наред предприемачите строяха през май и дори през юни, като си въобразяваха, че това ще остане безнаказано. "Но сега всичко се връща, и то с дивидентите", казва Ненкова.

"Клиентите се оказаха потърпевши на строителните дейности и спряха да идват в ранните летни месеци. Това автоматично намали рентабилността на хотелите", твърди и Венцислав Танчев, представител на Chedock и AllTours. Негативен облик оставя също така липсата на инфраструктура и проблемите с комуналните услуги - спирането на водата и тока.

Има ли изход


"Въпрос на време е държавата да направи общ стратегически план за развитие на туризма. Необходимите стъпки са ясни за експертите, които се занимават с репозициониране на туристически дестинации и просто в България трябва да се появи воля това да се случи", каза Хенинг Крипендорф, директор на "Сигма капитал", инвеститор в петзвездни брандирани морски хотели.

Като за начало, оптимизъм буди тенденцията на обособяване на отделни курорти и хотелски комплекси, които предлагат действително качествен продукт на висока цена. Всъщност този сегмент от по-платежоспособния пазар (висока средна класа) се развива добре, мениджмънтът като правило е професионален и съответно финансовите резултати са стабилни дори и сега.

От своя страна това, което по-дребните хотелиери са в състояние сами да направят още сега, е оценка за качеството и цената си, като се опитват да не нарушават този баланс. Възможно е в рамките на 5-6 години да започне изкупуване на всички обекти по Черноморието, които не се управляват успешно, след което да последва унищожаването им и създаването на нови, по-модерни комплекси. Това би могло да се случи много бързо по чисто икономически причини. Лошото е, че при това положение България ще загуби доста години в реставриране на туристическия си профил.

Сравнително ясно е какво трябва да се промени, за да може летният туризъм отново да тръгне в положителна посока: да се подобри качеството на услугата, да се засили рекламата на целия район и да се инвестира повече в човешкия ресурс, за да се предлага и по-добро обслужване. А за да се случи това, както винаги ще е необходима повече политическа воля и по-малко корупция. Да се надяваме, че след като спечелим обратно доверието на Европа и парите от еврофондовете, ще дойде ред да си върнем и интереса на данъкоплатците туристи.

---------

*Зорница Маркова е журналист във вестник "Дневник"

Inform, Брой 32, 08 август 2008

2 км плажна ивица край Варна залята с мазут

2008-08-08 15:21:14

2 км от плажната ивица на Кабакум край Варна е залята с мазут, предаде кореспондентът на БГНЕС.

В момента специалисти от Басейнова дирекция, Варна взимат проби от морска вода и крайбрежната ивица. Резултатите ще бъдат готови до два дни.
БГНЕС припомня, че плажът Кабакум се намира между курортите "Свети Константин и Елена" и "Златни пясъци", като е с дължина повече от 2 км. Този плаж е известен и с това, че в района му са известната до преди време почивна станция на писателите, както и Международния дом на журналистите. В последните години в там има нови изградени нови хотели, но няколко пъти над Кабакум имаше свлачища и повече от година беше затворен пътя между спирка "Писател" и "Журналист". /БГНЕС

Ставаме немци за евтино море

Шефката на туризма платила ваканцията си на австрийска фирма

Ако искаш евтино море, маскирай се на чужденец. Българите масово резервират почивките си чрез чужди туроператори. Така пакетът, в който влизат дори самолетни билети, излиза между 20 и 50% по-евтино, отколкото ако си платиш на родна фирма. Даже шефката на Държавната агенция по туризъм Анелия Крушкова призна, че също е резервирала ваканцията си в Златни пясъци чрез австрийска компания. Офертата беше по-изгодна от предложенията на родните туроператори, обясни тя. Крушкова ще почива от 9 до 16 август в тризвезден хотел, като е предплатила за ол инклузив. Българите трудно се уреждат по нашето море. Хотелиерите предпочитат да сключат договор за целия сезон с голям чужд оператор. За родните агенции и туристи са остатъците, които се продават на два пъти по-висока цена.

Inform,06.08.08