В Слънчев бряг - един от най-скъпите курорти по българското Черноморие – минералната вода в магазина е 1,20 лв. Другаде из страната същата бутилка е 0,70-0,80 лв. Резен диня е 2,50 лв., а по пазарите из България е 0,30 лв. килото. За 6 лв. килото може да си купиш кило праскови, при цена около 2 лв. другаде.
Такситата возят по специални тарифи. До Бургас някой по-заблуден чужденец може да го одрусат и за 50 евро.
Въпреки че има райони от огромния комплекс, в които българите са повече, курортът е ориентиран изцяло към чужденците. В центъра не можеш да чуеш българска реч. Летовниците са главно от Западна Европа и Русия. Курортът е осеян със скъпи хотели, заведения и дискотеки. Всеки хотел е с басейн, добре подстригана трева и градини с цветя. Но празно място почти няма, хотелите са залепени един за друг и объркват с разнообразие от имена като „Роял бийч”, „Хелиос палас”, „Империал”, „Колизеум”. Преобладават наименованията с „бийч” и „палас”.
Чужденците не се вълнуват как са построени тези хотели и какъв е бил курортът по-рано. А строеният при социализма Слънчев бряг е бил курорт с 15 000 легла, хотели, пръснати в просторни паркове и зелени площи. Застроена е била само 20 процента от територията. Днес е обратното – застроена е 80% от територията. В момента курортът има леглова база между 100 000 и 200 000 легла. Точната бройка никой не я знае. Някои казват, че мегаполисът между Несебър и Свети Влас, по средата на който е Слънчев бряг, вече има към 350 000 легла.
Улиците из централните части са чисти. Нощем са добре осветени и из целия курорт постоянно обикалят патрулни полицейски коли или охранителни коли с надпис на английски - „Секюрити”.
Към 5-6 часа сутринта се разхождат групи от млади подпийнали германци, англичани, холандци, руснаци. Българите обаче са трезви, защото обслужват гостите. Българите в Слънчев бряг най-често са тук на работа.
Повечето не знаят английски и им личи, че нямат опит в обслужването на клиентите – и в магазините, и на плажа, по хотелите.
Продавачка в бутик се муси на възрастна англичанка, която иска да разгледа някакви жилетки от горния рафт. „Какво искаш? Какво искаш? Нищо не ти разбирам…”, повтаря намръщената около 25-годишна жена с ямболски диалект.
Правило е българите от персонала да коментират на висок глас чужденците, които обслужват, в тяхно присъствие. Англичанин си купува вода в супермаркета и подава 50 лева. „Гледай го па тоя к’ви едри ми дава, ми от къде да му върна бе… И ‘начи има толкова много пари и само една вода си взима”, говори на висок глас продавачката на колегата си на щанда наблизо. После поглежда английския клиент и му връща рестото. Той се усмихва, взима го и с мисълта, че българските продавачи си говорят нещо по работа, излиза от магазина.
„Ей сега, ела да видиш как ще му взема на този 50 евро до Бургас”, вика шофьор на такси на колегата си на пиаца за таксита. Близо до тях стои русо момче, очевидно чужденец, чакащ на спирката. Предприемчивият таксиджия отива при момчето и му казва на развален английски: „Фифти юро, Бургас, Бургас.” Момчето естествено отказва. Все пак билетът от Слънчев бряг до Бургас е 5 лв. (което пак е скъпо за 30 км разстояние).
Късно вечер по главните улици се появяват ромски тийнейджърки. Сред тълпата от почервенели като раци западноевропейци и руснаци, мургавите момичетата, облечени със златисти маратонки и лилави тениски, се открояват. Какво правят тук? На почивка? На работа? А каква работа? Май е по-добре да не знаем…
Иначе Слънчев бряг започва да прилича на град на хазарта. Всеки по-скъп хотел има казино. Казината са отворени за всички и не излъчват престъпна тайнственост. Имат стъклени врати, които позволяват да се видят въртящите се рулетки, слот машинките и хазартните маси.
Еротичните барове, осветени в червени светлини, също са отворени за всички. Като че ли не са толкова много, но там може да влезе всеки, без да плаща за вход, стига да си поръча питие. Бирата там струва 6 лв. (горе-долу толкова струва впрочем и по останалите заведения). Основната атракция в тези барове са момичета по бельо, които танцуват на пилоните. Най-често влизат момчешки компании, които са си пийнали, или големи групи от тийнейджъри чужденци, които искат да видят „голи мацки”.
В N-ския еротик бар в центъра на курорта към 1 часа през нощта три момичета, осветени в приглушена червена светлина, танцуват уморено само по прашки и се въртят около пилона. След края на всяка песен си разменят местата. Като цяло танците им не излъчват особена еротика. По-скоро се въртят с отегчение. От време на време някое от момичетата си харесва момче от зяпачите, пиещи бира, сяда в скута му, запалва цигара и му говори нещо на ухото. След малко момчето вади портмонето си и брои пари. След това танцьорката го хваща за ръка и се качват заедно по една стълбичка на горния етаж. Връщат се след известно време. Този сценарии се случва няколко пъти за два часа. „Тук няма секс, горе се прави само стрийптиз”, обяснява една от девойките на развален български, със силен руски акцент.
Лъскавите казина на партерните етажи на 5-звездните хотели и еротичните барове в червени светлини удивително ми напомнят Лас Вегас и Атлантик сити в Америка…
Високите цени на Слънчев бряг очевидно гонят българите от тук. А срещу много пари има риск да ти сервират притоплени порции от обяд; картофи или риба пържени в стара мазнина и т.н. Въпреки това, присъствието на чужденци в курорта се оказва най-добрата формула срещу чалгата. „Ако търсите чалга, в Слънчев бряг няма!”, казва на висок глас около 20-годишно момиче, което кани посетители в кръчма из централните улици. От всички заведения „дъни” всякаква музика, но не и чалга. Направо да не повярваш на ушите си! В някои по-големи дискотеки като „Лазур” например, има една отделна зала за чалга музика. За мое учудване тази зала в „Лазур” беше почти празна. А залата, където диджеите пускаха клубна музика и денс хитове, беше пълна с хора, естествено главно чужденци…
Слънчев бряг… Бляскаво място с претенции за лукс и характерното нелюбезно обслужване по български.
Тук българинът както никъде се чувства чужденец в собствената си страна…
Виж тук “Слънчев бряг - от луксозния кич до царевицата на плажа”
